Понякога оставам да работя от дома. Не ми се ходи в офиса. Искам да си остана в уюта на топлата стая, не винаги подредена, но пък изпълнена с ухания на неща - малко люляк и лавандула, дори малко карамфил. Мога да си пусна музика, която да ми усмихне деня още малко и да се потопя в каквото и там да се налага да свърша.
Преди месец гледах едно филмче за работното място - къде предпочитат хората да работят - и наистина се оказва, че работа в офиса не се върши. Защо? Ами защото те тормозят с разни безсмислени митинги по цял де, 100-тина човека се присещат за нещо да дойдат да те закачат, да те попитат нещо и тотално ти опропастяват концентрацията, от която Бога ми имаш нужда, защото и нещо трябва да се свърши. Накрая равносметката е - 8 часа неспирно правене на неща, които по никакъв начин не намаляват купчината с чакащи задачи.
Да ме прощават всички гурута проповедници на начините за организация на личното време... Когато някой те прекъсва и те вади извън кожата ти, нито един списък със задачи, които ти висят под носа на бюрото и са надлежно обновявани всяка сутрин не може да те спаси.
Затова обичам малките си бягства.
Ще си работя пък от тук. От оранжевия диван, докато слушам джаз!
