Working Class Hero

As soon as your born they make you feel small,
By giving you no time instead of it all,
Till the pain is so big you feel nothing at all,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

They hurt you at home and they hit you at school,
They hate you if you're clever and they despise a fool,
Till you're so fucking crazy you can't follow their rules,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

When they've tortured and scared you for twenty odd years,
Then they expect you to pick a career,
When you can't really function you're so full of fear,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

Keep you doped with religion and sex and TV,
And you think you're so clever and classless and free,
But you're still fucking peasents as far as I can see,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

There's room at the top they are telling you still,
But first you must learn how to smile as you kill,
If you want to be like the folks on the hill,
A working class hero is something to be.
A working class hero is something to be.

If you want to be a hero well just follow me,
If you want to be a hero well just follow me.


 

 ****
 After so many years, this song still gives me the chills.

If only we could imagine..

Have a brilliant day my friends, and don't you dare to stop dreaming and creating your world.

Народно

*

Обичам природата. Разходките в гората са ми сред любимите занимания.
Със сигурнос далеч не съм единствения човек, който го прави ( а понякога ми се иска). И тук идва въпроса: Защо като обичате разходките осирате всичко? М***а ви **#@!*@#$#*@!*#@!#@!#@!
Защо бе, животни гнусни, когато отивате в гората и рупате фафли и се наливате с боза и други лайна, не си ги прибирате в гнусните торбички, коли, раници или в каквото там сте си ги дотътрили и не си ги хвърлите в контейнера в селото/града от който сте изпълзели.
Или пък си ги хвърлете насред дома. Да ви е насрано винаги! Може и тоалетната да не ползвате - имате си хол, пък може и килим да имате - точно като в природата - но после си оставете там и хартията и опаковката от вафла, кенчето с бира, бутилката кола и презерватива!
Да, презерватива - защото много искам да ви кажа да ходите и да се шибате всички някъде, а не да ми цапате природата.
Открито ви презирам и ви обявявам за боклуци! Стойте си на бунището, в което ви е захвърлил живота и не ми цапайте горите (нито полянките, планините, парковете, градинките, езерцата и реките)!
*Снимките са от поредното бунище в Белмекен. Край едно място, предвидено за отдих на туристите и спортистите.

On the street: a chance meeting

случайни срещи
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)
When I saw these two people standing on the street, waiting for the green light, I've asked myself: how many times in our lives we bump into people by chance and never talk to them, we exchange a short glimpse and then walk away.
Do we have the guts to talk to a stranger? How many friends have we missed by just not daring to say hello to a stranger.
Why do people always want to become a part of that smudge crowd and just disappear in it? This is something that I'm trying to figure out. I'll keep you tuned for more interesting situations that we usually miss on the streets, just because we are too busy, too serious and do not have the time to look around for the little treasures of our daily lives.

Sunday Music Buzz

Добро утро! В този мрачен неделен ден, искам да сложа поне по една усмивка на лицата ви. Помислете си за красивите неща в живота. Моментите, които подминаваме всеки ден. Хората, които са край вас и ви подкрепят и които смятате за даденост.
Желая ви красив ден с любимите ви хора, които обичате. Кажете им го!
Със сигурност ще пиша отново за Marillion и за Стийв Хогарт и Фиш, защото те имат специално място в сърцето ми, а сигурна съм и във вашите.

The Street

lady in red Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)

I’m starting a series of posts dedicated to the street, especially the street in the city. Why? Because I’m interested in its photographic side. What can we expect to see there, what is the street? How do we use it? What are the symbols? What happens on the streets? What do people do or don’t do there. The street is the place where you can either lose your identity or make a difference. The crowd is something that impresses me a lot. What do you want to be - a voice in the crowd, or a person that stands out?

ДОМОграфско

Увеличи се броя на обитателите на нашия дом. Вече имам демографски проблем. Паяците са повече от хората. Въпреки че привидно баланса не се е нарушил, защото най -вероятно паяците не се нуждаят от толкова вода и храна, колкото хората, съм длъжна да се опитам да осигуря добруването на всички обитатели. Като собственик на апартамента трябва да поставя някои въпроси за решаване.
Имам видова група(паяци), която е по-голяма от официално обявеното мнозинство(хора). Но пък нищо не знам за паяците.
Какво им трябва за да не пукнат от глад?
Дали температурата в хола е ок?
Ако реша че имат нужда от нещо как да съм сигурна, че моето мнение е вярно и че те не се нуждаят от нещо съвсем различно (например заселване на колония дребни мушици...).

Има и една друга дилема пред мен. Дали да не ги оставя да се спасяват сами? Коя пък съм аз, че да им натрапвам помощта си. очевидно са се размножили и без моя помощ. Мога само да не им се меся...
Тук пък веднага си казвам, че бих била егати изверга да си ги пусна в дома, да им се радвам всяка сутрин като ги откривам на ново място по тавана, да си съжителствам с тях и в същото време да съм пас, когато може би те имат нужда от помощ....

Ах!

И още веднъж

И още веднъж се будя със свито сърце,
без да мога да си поема дъх,
с името ти прошепнато в просъница.
Разрошена
Все още сънена и топла
аз ставам и започвам да те търся
неуморно, за да се отдам
на нашите интимни срещи всяка сутрин
мило мое кафе!

Времето е...

Сигурно ще кажете:

• Неуправляемо
• Оскъдно
• Науловимо
• Променливо

Е не! Обратното!
Обявявам, че от днес, времето е мое!
Ще го удължавам, когато миговете са прекрасни и ще го забързвам, когато искам да сложа край на нещо.
Ще го улавям всеки път, когато пожелая!
И ще го спирам! Да! Точно така(и не, мамо, не съм луда, и не съм пила нищо на обяд).

Всеки миг може да се улови в снимка. Вдъхнових се от един великолепен фотограф, който казва, че когато се научиш да боравиш със скоростите на апарата си, тогава можеш да разбереш какво се крие зад 1/100 от секундата, или пък зад 1/4000 от нея :)

Та времето, мили приятели от днес е мое! Хау!

Даян Арбъс (14 март 1923 – 26 юли1971)

Даян Арбъс е известна с фотографиите си на маргинални личности. Тя изкарва на показ хората, които обикновено масата не обича да вижда и предпочита да крие. Хората не харесват образи на джуджета, гиганти, циркови артисти, голи хора, душевно болни.

Разбира се тя минава през много жанрове на фотографията, преди да стигне до откровените и завладяващи портрети.

Както и при повечето гениални творци, славата ѝ придобива световен мащаб едва след самоубийството ѝ, когато през 1972 става първият американски фотограф, чиито творби са изложени на Биеналето във Венеция. Следват пътуващите ѝ изложби, които дават възможност на милиони хора да се запознаят с фотографиите ѝ.

Ето някои от нейните снимки:

Quizas Quizas

Обичам Куба! Това е толкова противоречива страна. С крайната нищета на народа, с дисиденти писатели като Педро Хуан Гутиерес и гласове като тези на Ибрахим Ферер и Омара. С мечтите на Че и реалността на Фидел.
И разбира се с кубинския ром и пури.

Surreal Sky

Добро утро!
Днес имах страхотен късмет! Видях прекрасен изгрев (или остатъците от него) Облаците над София бяха приказни. Там, където слънцето се показваше иззад нощното си укритие, цветовете варираха от оранжево и жълто до тъмно синьо. Ако обаче успееш да проследиш цялото небе, цветовете в противоположния край на небосклона стават розово-лилави. Като заскрежен ягодов сладолед.
И на фона на тази цветна истерия, сякаш луд сюрреалист беше вилнял с четка по небето, създавайки невероятни по форма облаци, които сякаш не бяха от едно и също небе... толкова различни по форма и цвят и толкова живи.

За съжаление нямах апарат, с който да снимам всичко това. Но пък може би сега ще го помня по-дълго време.

Желая ви прекрасен и усмихнат ден!