On the street: a chance meeting

случайни срещи
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)
When I saw these two people standing on the street, waiting for the green light, I've asked myself: how many times in our lives we bump into people by chance and never talk to them, we exchange a short glimpse and then walk away.
Do we have the guts to talk to a stranger? How many friends have we missed by just not daring to say hello to a stranger.
Why do people always want to become a part of that smudge crowd and just disappear in it? This is something that I'm trying to figure out. I'll keep you tuned for more interesting situations that we usually miss on the streets, just because we are too busy, too serious and do not have the time to look around for the little treasures of our daily lives.

Sunday Music Buzz

Добро утро! В този мрачен неделен ден, искам да сложа поне по една усмивка на лицата ви. Помислете си за красивите неща в живота. Моментите, които подминаваме всеки ден. Хората, които са край вас и ви подкрепят и които смятате за даденост.
Желая ви красив ден с любимите ви хора, които обичате. Кажете им го!
Със сигурност ще пиша отново за Marillion и за Стийв Хогарт и Фиш, защото те имат специално място в сърцето ми, а сигурна съм и във вашите.

The Street

lady in red Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)

I’m starting a series of posts dedicated to the street, especially the street in the city. Why? Because I’m interested in its photographic side. What can we expect to see there, what is the street? How do we use it? What are the symbols? What happens on the streets? What do people do or don’t do there. The street is the place where you can either lose your identity or make a difference. The crowd is something that impresses me a lot. What do you want to be - a voice in the crowd, or a person that stands out?

ДОМОграфско

Увеличи се броя на обитателите на нашия дом. Вече имам демографски проблем. Паяците са повече от хората. Въпреки че привидно баланса не се е нарушил, защото най -вероятно паяците не се нуждаят от толкова вода и храна, колкото хората, съм длъжна да се опитам да осигуря добруването на всички обитатели. Като собственик на апартамента трябва да поставя някои въпроси за решаване.
Имам видова група(паяци), която е по-голяма от официално обявеното мнозинство(хора). Но пък нищо не знам за паяците.
Какво им трябва за да не пукнат от глад?
Дали температурата в хола е ок?
Ако реша че имат нужда от нещо как да съм сигурна, че моето мнение е вярно и че те не се нуждаят от нещо съвсем различно (например заселване на колония дребни мушици...).

Има и една друга дилема пред мен. Дали да не ги оставя да се спасяват сами? Коя пък съм аз, че да им натрапвам помощта си. очевидно са се размножили и без моя помощ. Мога само да не им се меся...
Тук пък веднага си казвам, че бих била егати изверга да си ги пусна в дома, да им се радвам всяка сутрин като ги откривам на ново място по тавана, да си съжителствам с тях и в същото време да съм пас, когато може би те имат нужда от помощ....

Ах!

И още веднъж

И още веднъж се будя със свито сърце,
без да мога да си поема дъх,
с името ти прошепнато в просъница.
Разрошена
Все още сънена и топла
аз ставам и започвам да те търся
неуморно, за да се отдам
на нашите интимни срещи всяка сутрин
мило мое кафе!

Времето е...

Сигурно ще кажете:

• Неуправляемо
• Оскъдно
• Науловимо
• Променливо

Е не! Обратното!
Обявявам, че от днес, времето е мое!
Ще го удължавам, когато миговете са прекрасни и ще го забързвам, когато искам да сложа край на нещо.
Ще го улавям всеки път, когато пожелая!
И ще го спирам! Да! Точно така(и не, мамо, не съм луда, и не съм пила нищо на обяд).

Всеки миг може да се улови в снимка. Вдъхнових се от един великолепен фотограф, който казва, че когато се научиш да боравиш със скоростите на апарата си, тогава можеш да разбереш какво се крие зад 1/100 от секундата, или пък зад 1/4000 от нея :)

Та времето, мили приятели от днес е мое! Хау!