Снощи реших да направя сладкиш със сини сливи. Всичко беше прекрасно до момента, в който сместа не се нуждаеше от брашно и аз разбира се отворих прясно закупеното и в срок на годност брашно, което се оказа обсадено от паяжини.
Като една съобразителна домакиня, се старая да не оставам само с един пакет/вид брашно и разбира се посегнах към резервния вариант - не дотам любимото ми бяло брашно. Разбира се, никога не съм очаквала, че пък в него (отново неразопакован скоро купен пакет) щастливо живее колония неизвестни за мен дребни пълзящи твари.
Представих си как изхвърлям наполовина готовата смес и оставам без толкова желания от мен сладкиш...
Тогава се мобилизирах и реших, че или ще направя нещо, което става за ядене (без значение от вида му, или накрая просто ще опека някаква гадост, която ще изхвърля...
Намерих пакет бисквити, които понатроших и изсипах в сместа, около 3 изостанали лъжици мюсли, за късмет открих и около 2 лъжици брашно случайно изостанали, добавих орехи и сини сливи.
Разбърках всичко това, изсипах го в тава и го сложих да се пече със затаен дъх....
Тук трябва да уточня, че действието се развива в 11 вечерта и аз, която утре влизам в 9-тия месец си свистях с огромния си корем в тясната кухня.
Тази сутрин се оказа, че всъщност този мой бъркоч е един от доста сполучливите ми сладкиши... а ето и как изглежда:
5 comments:
Ние също сме в 9-я месец и малко или много трябва да си споделяме...
Ще я пратя на по-готвещата част от семейството ви :)
Ама ние рецепти не ядем :))
iEat everything that comes my way, nevermind that I just got pregnant :)))))
Моля да ме замериш с рецептата. Предполагам, че тук се намират сини сливи, ако ли не - ще импровизирам като теб :)
Post a Comment