Monday, Monday

Август е чудесен месец да живееш в София. Няма ги задръстванията, няма ги и хората. Цари странно спокойствие.

Сутринта отидохме с Васко на поредните кръвни изследвания, а след това трябваше да свършим няколко неща. Отбих се безобразно рано в офиса, за да оставя едни документи, след което се спуснахме към центъра, за да си напазарувам някои важни дреболии за голямото пристигане на малкия човек :)

Тъй като беше едва 9, магазините не работеха и имахме цял час, в който да пием кафе и да закусим. Седнахме в кафето на едно малко хотелче в центъра и реших, че след такава кръвозагуба мога да погълна цяла английска закуска.

Докато доволно хапвахме, около нас градът се пробуждаше с бавни, мързеливи движения и се протягаше в прегръдката на все още галещото утринно слънце. Веднага съжалих, че съм тръгнала без фотоапарат и си обещахме да повторим ранната разходка, за да мога да си наваксам.

Има нещо очарователно в този утринен ритъм на лятото. Като че ли никой не бърза за никъде, хората са по-ведри и дори изглеждат усмихнати (което както знаем е голяма рядкост). Персоналът от заведенията бавно подрежда масите, подготвят се витрините със сладолед (е, с какво друго ),  стари рентиери разхождат кучетата си - разглезени и овехтели като тях - и с достолепна крачка правят обичайната си обиколка.
Тук-там се забелязват и хора, отиващи на работа, но дори и по техните лица го няма обичайното напрегнато изражение, толкова типично за понеделниците.
Времето ни мина бързо и трябваше да прекъсна сутрешните си блажени занимания преди да е станало прекалено горещо.